Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си.
С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли.
Хвала на твоето сияние!
Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка.
Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани.
Дай ни виделина в душите!
Хвала на слънцето! Хвала на светлината му!
Псалом четвърти: Глава.
Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден!
Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело.
Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне.
Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света!
